Незнайният воин

Признавам си честно, че не съм бил прав да пропускам музиката на Михаел Шенкер досега. Вярно е, че групата UFO, в която се  подвизаваше десетина години, е една от най-уважаваните от мен хард-рок банди от 70-те, обаче соловите усилия на М.Ш. бяха неизвестни за мен. Оказва се - несправедливо! Защото откривам съкровищница, от който може с пълни шепи да се черпи наслада и удоволствие. Истински оазис на твърдия рок!

По-младият от братята Шенкер, положили основите на Scorpions преди повече от 35 години, излезе с чисто нов албум, който няма как да бъде описан. Страхотен, е може би всичко, което може да се каже.

Заглавието на албума е In the Midst of Beauty. Излязъл под марката на Michael Schenker Group това творение стои като бисер в поочуканата корона на рок-музиката на 21 век.

Динамичен ритъм, запомнящи се припеви, отлични китарни рифове, добър вокал - всичко това го има, в най-чистия му вид. Рок, който сякаш идва от друго време.

Песните са общо 12. Едно може да се каже без компромис - няма слаба песен! Има и няколко, които просто могат да те накарат да ревеш като див звяр през размножителния период! Сред фаворитите ми са City Lights, Competition, Summersays, Night to Remember и Nana.

За мен това определено е един от най-сериозните претенденти за титлата “Хард рок албум на 2008г.”!

След като чух албума, който се намира в Замунда, се заех да се сдобия с колкото може повече албуми на Михаел Шенкер. Дръпнах и първите му два, а на ред идват и други. Страшен е!

Всеки може да протестира, но не всеки го прави както трябва!

Всеки може да протестира, но не всеки има някакво свястно основание.

Вчера по новините разбрах, че е задържан един от водачите на протеста на производителите и преработвателите на мляко във Врачанския край. Някой си Андриян Цаконски. Нали тръгнаха хората заедно с кравичките си пеша по пътя към София. После го освободили, де… сега да видим по кой член от НК ще му спретнат обвинение.

Спомних си, че и фермерите във Франция преди няколко години се бунтуваха.

Не знам от какво са възроптали френските земеделци, но за българските вярвам, че имат основание. Наистина е срамотия литър лимонада да носи по-висока печалба на производителя си отколкото литър мляко.

Да не говорим, че и без друго на повечето млади хора не им се работи земеделска работа и който го прави, обикновено го прави защото няма какво друго да си намери… Излиза, че вместо да подкрепя и субсидира мераклиите, които са се заели да бачкат на село, държавата извършва коитус с тях. При това земеделците са в пасивната роля! И май, като гледам как се държат органите на реда, актът е без вазелин.

Така че - давай, Цаконски! Време е ей такива люде като тебе, които дават смисъл на думата “гражданин”, да заемат активната роля в любовните отношения с държавата на Гоце, Коце и Боце!

И за финал! Цаконски,  едно предложение от мен!

Щом не ти разрешават да заведеш  кравите си в София, занеси на правителството само фъшкиите им!!!

Слачвало ли ви се е да излезете в отпуска, но накрая да не се чувствате наистина отпочинали?

На мен ми се случи - сега. Еба си и отпуската, щом ми се спи, чувствам умора и въобще в погледа ми няма бодрост.

Е, вярно, аз съм си крив, защото можех да се отдам на сладки дрямки и четене на книжки, а вместо това вися пред компютъра по 10 часа на денонощие, за да тегля филми, да пиша във форуми и да чатя с познати по скайп… Така се случи, че не мога баш сега да отделя пари за почивка извън града, но поне тук можех да направя нещо за себе си… да, ама не…
Аз съм си крив! Сега се чудя дали ще намеря воля и сили - аз, разплутото мекотело, страдащо от компютърно пристрастяване, - за да се вдигна и поне оставащите 4 дни до края на седмицата да ги превърна във време за релаксация! Щото истината е, че от бачкане - кога редовно, кога извънредно - през последните години си забравих как се почива!

Друго възможно заглавие на този текст може би щеше да е “Непреходни ценности нямало? Дрън-дрън!” Ще Ви разкажа защо.
След множеството ужасии, които дават по сегашните телевизии, бях останал с впечатлението, че днес децата са наистина лишени от голяма чест от нещата, които формират така нареченото “щастливо детство”. Не стига, че мнозинството са обречени на доста по-малко радости като липсата на домашно направена лютеница, игри с топчета или на “прескочи кобила”, ами и моделите на поведение, които виждат от телевизионния екран са прекалено агресивни, технологично грозни и без въображение. Особено важи това за детските анимационни филми… некъф ужас, некъф ат!

Но… днес беше денят, в който видях проблясъка на светлина в тунела! Понеже съм първи ден в отпуска, след като хапнах, следобяд се протегнах и подремнах за половин час - обстоятелство, което ми подейства доста освежаващо. И що да видя, след като се събидих? Моят племенник - първокласник гледа “детско” по телевизията. И то не какво да е анимационно филмче - не са поредните “звездни рейнджъри”, “космически пирати”, “йо-ги-о”-та и прочее. Не! По Канал 1 даваха “Чудното пътуване на Нилс Холгерсон с гъските” - стара анимация, която наистина си я бива. А малкият харесва филмчето! Оказва се, че все на някой му е пръкнала идеята да просвети невръстните младенци с по-стойностни неща. Сега, дали това е била точно идеята, или просто Канал 1 няма достатъчно финансиране, за да купува и излъчва модерни простотии - не знам.

Много се надявам, въпреки реалното наличие на вариант Б, хората, които правят т.нар. “програмна схема” да са мислили и за вариант А.

Хей, хора! А пък след Нилс Холгерсон даваха “Ласи” - поредицата закучето - герой! При това, сега обърнах внимание, че сериите са от 1966г.!  А малкият, оказва се, бил фен и на Ласи… Непреходни ценности нямало? Дрън-дрън!